Терминът „биологично разнообразие“ е използван за първи път през 1968 г. от естественика и природозащитник Raymond F. Dasmann в книгата му A Different Kind of Country advocating conservation. Въпреки това, терминът е широко възприет след повече от десетилетие и влиза в обща употреба в областта на науката и политиката за околната среда през 1980-те. Томас Лавджой е този, който в предговора на книгата Conservation Biology, въвежда термина сред научната общност.

Оттогава, терминът е бил използван от биолози, еколози, политически лидери и загрижени граждани. Конференцията от 1992 г. на ООН за околната среда и развитието (Earth Summit) определя биологичното разнообразие като „многообразието от живи организми от всички форми, включително, сухоземни, морски и други водни екосистеми, и екологичните комплекси, към които те принадлежат: това включва разнообразие в рамките на отделния вид, между видовете и в екосистемите“. Това определение се използва и в Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие – международен документ, който определя политиката за биологичното разнообразие, в световен мащаб.

Целите на тази конвенция са „опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на неговите компоненти и справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси, включително чрез подходящ достъп до генетични ресурси и чрез подходящ трансфер на съответните технологии, като се вземат предвид всички права върху тези ресурси и технологии, и чрез подходящо финансиране“.

Селскостопанското биоразнообразие е част от биоразнообразието на земята и може да бъде разделена на две категории:

  • Вътревидово – генетичното разнообразие в рамките на един вид.
  • Междувидово – броя и вида на различни видове, които се отглеждат в култура, като картофи , моркови, чушки , зелена салата и т.н.

Междувидовото многообразието на селскостопанските култури е отчасти причина за разнообразието от храни, докато вътревидовото разнообразие ни предлага възможности за избор в нашата диета и адаптивност към местните климатични условия. Ако една култура не се развива добре като монокултура на конкретно място, ние разчитаме на аграрното разнообразие да предложи нещо ново, с което тази култура да бъде заменена; ако вредители унищожат реколтата от пшеница, през следващата година може да бъде засаден по-устойчив сорт. Биоразнообразието също може да осигури решения в случаи на бедствие:

  • Когато RGSV вирусът по ориза поразява насажденията от Индонезия до Индия през 1970г., 6273 сорта са били тествани за устойчивост. Установен е само един индийски устойчив сорт, известен от 1966 г. насам. Този сорт е бил хибридизиран с други сортове и тези хибриди сега се отглеждат и са широко известни.
  • Ръждата по кафето напада кафеените плантации в Шри Ланка, Бразилия и Централна Америка през 1970 година. Устойчив сорт е открит в Етиопия.

Отглеждането на монокултурни насаждения е причина за няколко селскостопански бедствия, включително колапса на европейската винарската промишленост в края на 19 век и епидемията от главня по царевицата в САЩ (SCLB) през 1970 година. Картофеният глад предизвикан от фитофтората по картофите през 1846 е причина за смъртта на един милион души и изселването на повече от два милиона. Това е в резултат на засаждане само два картофени сорта, както са се оказали уязвими от Phytophthora infestance пристига през 1845 година.

Въпреки, че около 80 процента от приеманите от човека храни идват от само 20 сорта, хората използват най-малко 40 000 вида. Много хора зависят от тези видове за храна, подслон и облекло. Оцеляването на биоразнообразието осигурява ресурси за увеличаване обхвата на хранителни и други продукти, подходящи за употреба от човека, въпреки че сегашното темпо на изчезване свива този потенциал.

Поради това, двадесет години след срещата на върха в Рио, ООН определя периода 2011-2020 като Десетилетие на ООН за биологичното разнообразие.