Президиумите са проекти, създадени за да се опазят занаятчийските храни, местните породи животни и сортове растения, традиционните селскостопански и риболовни техники, екосистемите и ландшафтите в селските райони, изложени на риск от изчезване. Те включват общностите на дребните производители, които са готови да си сътрудничат и съвместно да установят правила за производство и начини за насърчаване на техния продукт. Те съхраняват древни знания, насърчават устойчивите практики и популяризират местата, в които те се срещат. Президиумите са конкретни и добри примери за устойчиво селско стопанство, на основата на качеството, хуманното отношение към животните, устойчивостта, връзката с региона, здравето на потребителите и удоволствието.

Slow Food подпомага производителите чрез организиране на обучения и обмен на опит, както и чрез популяризиране на продуктите и техните истории (историите на производители, знания, местни региони и методи за пороизводство), използвайки мрежата на асоциацията; свързват производителите с потребителите чрез събития, включващи готвачи, директни продажби, фермерски пазари и др.

Проектът за Президиумите започва през 1999 година. След каталогизирането на стотици продукти, изложени на риск от изчезване чрез Съкровищницата на вкусовете, Slow Food реши да отиде една стъпка по-далеч и да навлезе в света на производството, опознаването на местата, срещите с производители и популяризиране на техните продукти, труд и мъдрост. С течение на годините, проектът за Президиумите се превърна в един от най-ефективните инструменти за практическо прилагане и демонстриране на политиките на Slow Food в областта на селското стопанство и биологичното разнообразие.

Президиумът закриля:

  • традиционни продукти, изложени на риск от изчезване (продукт от Съкровищницата на вкусовете)
  • традиционно земеделие, риболов или техника за производство на храни, застрашени от изчезване
  • селски ландшафт или екосистема, изложени на риск от изчезване

Целите на Президиумите са многобройни, сложни и многообразни, но могат да бъдат групирани в четири области:

  • Природозащитни: защита на биоразнообразието, подобряване на устойчивостта на производството на храни;
  • Икономически: увеличаване на броя на производителите, развитие на местно ниво, стимулиране на конкретни дейности, увеличаване на заетостта;
  • Социални: подобряване на социалната роля на производителите, укрепване на техния организационен капацитет и самочувствие;
  • Културни: укрепване на културната идентичност на производителите и популяризиране на местата, в които се произвеждат защитаваните храни.